Да ме загърнеш със себе си

Бели са им покривите на твоите копнежи, казваш.

Да се спуснеш надолу ти се иска,

после нагоре

и напосоки да се ориентираш къде съм.

Да ме търсиш зад видимото,

отвъд безпокойните трепети,

зад всички непожелани възможности.

Там да ме откриеш.

От дъжда да ме скриеш,

да ме загърнеш със себе си.

Да заспим за няколко вечности

и да се събудим напролет,

помъдрели и всеобичащи.

(Себе)принадлежащи.

Влюбени.

Живи.

Бели са им покривите на твоите страхове, казваш...