В края на октомври

Ако са жадни устните ти,

и в шепи събираш есенните дъждове,

ако сънуваш тесни улици, пусти, павирани,

отразили светлосенките на отминалите нощи,

ако всеки подслон е чужд и

отмалял се сливаш с мократа земя,

назови ме по име.

Да те търся не съм спирала от години.

Да размажа грима си, на твоето рамо подпряла глава.

Да разказвам истории тихо, шептейки...

А ти зад натежалите си клепачи да сбъдваш.

Не оставяй мълчанието между нас да трепери.

На октомври във края съм последната твоя надежда.

Преоткрий ме в сърцето си,

нахрани ме, стопли ме и ме обичай.

А когато отново с теб преобърнем наопаки себе си,

Светът би въздъхнал с наслада,

че вярва,

че можем

да бъдем...

Спасени.