По
запотените прозорци рисувах птици.
Утрото
носеше вдъхновение.
В
локвите слънцето беше прозрачно,
вятърът
топъл, шепите пълни с надежда...
Имаше
радост във всяка усмивка,
нетърпение
в мислите,
в
думите- истина.
У
дома ме посрещаше нежност,
мляко
с тиква и печени кестени.
Очи
пълни с любов,
мечти
разпилени във въздуха.
Отражение
на себе си съм.
Страх
ме е да порасна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар