Понякога

Понякога се връща във съня ми.

Присяда тихо. Кротък. Мълчалив.

Рисува по клепачите ми кораби

с отплавали в безвремието мечти.

Понякога застава толкова близо,

шепти унесен някакви слова.

По ноти свири музика любима,

в ръцете си събира топлина

достатъчна да сгрее до разтапяне

измръзналото  до пропукване сърце.

За моите болки е пристанище. Понякога.

Понякога е принц или пък змей...

За тебе приказки разказвам на душата си.