Как да бъда?

Тогава...- казваше- ще бъде различно,

ще е минало достатъчно време,

ще си изплакала всичките си сълзи,

ще си раздала всичките си усмивки,

ще си преодоляла разстояния, болки, любови.

Ще пазиш зад себе си образи...

Избелели, безмълвни, стари.

Ще си закърпила някои от тях, от страх да не загубиш и последните парченца усещане, че си имала...

Ще бъдеш друга.

Помъдряла, изживяла мечтите си,

вероятно малко уморена от всичко (не)случило се,

но истинска.

Ще бъдеш истинска.

Ще носиш в себе си тръпката за живот, винаги.

Тогава ще те срещна.

Тогава ще се (пре)открием.

Когато настъпи мигът и часовникът отброи Времето,

как да бъда отново онази, която си запомнил?

За да ме познаеш...