Бързах
да
не те пропусна.
И
всички световъртежи
връщаха
и
преобръщаха
наопаки думите.
Отдолу
нагоре валяха слънцата
и
вятърът падаше...
А
моите пръсти попиваха мокрото.
Не
успяхме да се докоснем отвътре.
Крещяха
инстинктите, пулсираше времето.
Да
се самосъхраня исках...
Да
пропусна себе си
не
бързах.
През
тебе да мина.
За
да те има,
отвързах
се
от
всичко останало.
