Въпрос на време

Не избираме местата, на които да пуснем корени.

Намират ни сами.

Обаятелни,

сложни,

заслепяващи ясното ни съзнание,

когато се случи да го имаме.

На куиз играем с живота.

Изкусно се надлъгваме.

Отвързваме сърцата си от миналото

и връзваме неясното бъдеще за вратовете си.

Да ни води.

А ние да следваме.

Омотаваме всяка представа за себе си.

Виртуозни артисти сме,

безстрашни,

смели.

Самотници.

Въртим света на всеки един от пръстите си,

по малко на четвърт час,

за да избегнем сигурното главозамайване.

После едва отваряме очите си,

за да видим, колко е останало от обещаното.

Печелим.

Губим.

Играем.

Безпогрешна е единствено интуицията ни,

когато напомня промяна.

А ние я подценяваме,

по човешки скептично.

Не избираме времето, в което да пуснем корени.

То идва само.

Винаги.