Отчуждение

В зейналата пропаст по между ни,

отекват неговите стъпки.

Към мен отчаян търси пътя.

Загубен е.

Преди да го открия,

насочила съм поглед в дъното.

Отворила съм себе си,

като платно съм бяла,

ненарисувана още.

Но по- плахи от твоите са пръстите му.

По- големи страховете му.

По- празно въображението.

Умее да иска.

По контура на тялото,

всяка извивка пресъздава божествено.

Не заспива прегърбен от обещания.

И не пази от минало спомени никакви.

Но не вярва.

Не обича.

Не чака.

И когато изсъхнат набраздени ръцете,

ще избягам, си мисля...

По средата на нещо (не)започнато,

между две денонощия,

откъснати,

отчуждени,

прогонени,

с него мълчим.

В очите му демони луди танцуват.

А той,

размазва червилото,

разлива от вишните сока,

попива по кожата сладост,

и падам,

в зейналата пропаст по между ни.

От теб да избягам не мога.