Тогава

Тогава...

Непознати бяха всички пътища,

по които вървяхме,

а аз мълчаливо стисках ръката ти,

докато угасваха една по една уличните лампи.

Не играехме на криеница между сенките.

Лесни за откриване сме били винаги.

Хайде, моя болна Любов,

припомни си!

Тогава...

Непривични бяха всички вечери,

в които попивахме въздуха,

лепкав, влажен, чужд,

докато чакахме утрото, унесени един в друг.

Не сме могли казваш, да бъдем различни.

Вързани.

Хайде, моя тиха Любов,

съживи се!

Тогава...

Непонятни бяха всички думи,

в които потъвахме, недоизказали

нещо, някъде, някак си...

Не четяхме мислите си,

докато влачехме след себе си разменени чувства,

защото

вярвахме във всяка истина.

Хайде, моя крехка Любов,

запази ме!

Докато паметта не захапе свирепо и последния спомен.

Тогава...

Моя трудна, но вечна Любов,

можеш да тръгнеш,

но днес,

днес

остани.