Зависимост

Премрежил си поглед.

В тъмното усещаш нощния полет на пеперудите.

Сърцебиене е. Боде отвътре.

Обратнопропорционална на всички закони е

нуждата да останеш.

Разкъсваш себе си,

клетка по клетка се пресъздаваш,

Tabula Rasa си целия,

но нещо все липсва.

Изпускаш изгрева и залеза

и всички планети разместваш.

Отмерваш времето по въздишки,

на вятър се надяваш, да ти покаже посоката.

А не помръдват мислите ти.

Нито чувствата.

Нито краката.

Безсънен си.

А аз влюбена.

Синхронизирам всичките си лудости,

за да те приспя.

И да забравиш за всичко.