Мишел

Ти, Мишел, си най- голямото ми приключение.

Затова ще те повтарям докато се умориш.

И изсъхнеш.

Тогава ще хербаризирам очите ти и елегантно ще извадя от тях всички образи,

които са запазили непокътнати.

Като мъртви нерви, от които отдавна не се нуждаеш.

Давя се в тихата си сантименталност Мишел,

а ти кротко пушиш подпрял лакът на парапета,

дванадесет метра над земята.

Пияна и боса, танцувам на пръсти,

а слънцето пари,

нажежено до бяло

и пари,

а не танцувам отдавна.

Да те бутна ли искам?

Да те видя как ловко, като хищник се приземяваш?

Не искам.

Да не те видя искам.

Защото Мишел, Западното крило е светилище,

в което умират любови.

Но и възкръсват след прошка.

А ти... ти моята така и не успя да я заслужиш.