Откри
ме сънена.
Потропваше
с порцелановите си нокти по прозореца
и
в низходящ ред отброяваше падането на всяка звезда.
‚Някой
умира...‘- прочитахме в мислите си.
Подозирах,
че тя те праща.
От
гнилите ти лъжи плесенясват стените. Люляковите.
Застанал
от лявата ми страна, изкусно ме убеждаваш в истинността на нещо,
което
не помня.
Размених
теб и горделивата ти същност за бутилка Chateau Lafleur.
Спя
сладко без валериан, глог и мента,
защото
знам,
че
пред Онези порти ще оставиш и последната си надежда.
Не
те е имало никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар