Спри да играеш

В дъното на миналото си затворих гласа ти.

Заключих го зад безразличие и думи без смисъл.

А ти ме търсиш, за да напомниш.

Опънал си тетивата и се целиш в сърцето.

Ловуваш с чувствата ми.

Колекционираш болки.

Но от теб не се страхувам.

От празното в очите и несигурността ти не бягам.

В ненаписана докрай пиеса участваш.

Недей...

Нужни са двама.

Затова, спри да играеш.