Обоняние

‚Всеки късен следобед вятърът носи аромат на шоколад.‘-

каза ми го преди да отида.

От фабриката за захарни изделия беше.

А не защото му бяха сладки мислите.

Жалко е, че понякога претръпваш към нещо,

което е едновременно любимо и непоносимо.

Мило ти е и те дразни, но го приемаш, просто защото е било твърде дълго в живота ти.

В началото е възбуждало сетивата ти и си изпитвал наслада.

Впоследствие не усещаш как инстинктивно запушваш носа си,

за да не доловиш и грам от нещо напомнящо.

Боли, докато не свикнеш.

Или не загубиш обонянието си.