‚Всеки
късен следобед вятърът носи аромат на шоколад.‘-
каза
ми го преди да отида.
От
фабриката за захарни изделия беше.
А
не защото му бяха сладки мислите.
Жалко
е, че понякога претръпваш към нещо,
което
е едновременно любимо и непоносимо.
Мило
ти е и те дразни, но го приемаш, просто защото е било твърде дълго в живота ти.
В
началото е възбуждало сетивата ти и си изпитвал наслада.
Впоследствие
не усещаш как инстинктивно запушваш носа си,
за
да не доловиш и грам от нещо напомнящо.
Боли,
докато не свикнеш.
Или
не загубиш обонянието си.
не.
ОтговорИзтриване`(това е само игра на мисли.).
всъщност
игра на чувства няма.