Мълчиш.
Притихнал
си безмълвен в скута ми,
от
страх да не погубиш и последната останала надежда.
Броиш
годините, гадаеш чувствата и се молиш без глас да отмине.
Да
си тръгна не е времето.
Когато
в очите ти намирам утеха
всичко,
което мога да направя, е да се опитам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар