Случвам
се рядко. Като комета.
Като
29 на кратък февруари.
Като
дъжд из ведро на разсъмване в петък.
Като
Слънце в Луна или сняг над Сахара.
Като
цвете на кактус съм, като бяло сияние.
Като
птица от юг или буря през юли
В
теб се случвам тъй неочаквано,
че
не знаеш, дали все още сънуваш?
А
пък аз все те търся, през пространства и пътища.
И
те мисля къде си и за мене ли питаш?
Уморих
се да странствам, ти си моето бъдеще.
Днес
съм тук. Остани. Ще ме видиш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар