- Няма невъзможни неща!- настояваше той упорито.
Кротките и очи срещнаха неговите и сякаш за миг, времето спря.
Тя се сепна, осъзна къде се намира и продължи мисълта си.
- Няма, да. Виж сега, по принцип, когато хората се срещат, те не знаят докъде ще стигнат нещата. Всичко може да е за кратко, но може и да не е. И това му е хубавото на неизвестното, че винаги има какво да очакваш.
Срещи, раздели. Всеки ден е различен. Докато откриеш Истинския, понякога минават години.
Освен това, няма как да знаеш, че взетите решения са правилни, ако не опиташ.
- Тогава, това означава ли, че аз бих могъл да бъда този, който винаги си търсила?- в гласа му прозираше надежда.
- Вероятно. Само времето би могло да го покаже.
Тя не беше сигурна в това, което казва. Не искаше да го лъже.
Но не искаше и да го загуби.
- Аз пазя всичкото търпение на света в сърцето си.- отговори той тихо.
И ако ти искаш, бих могъл да те чакам, докато усетиш в себе си, онзи трепет, онази сила, която пресече пътищата ни.
Случайности не съществуват, нали?
Тя мълчеше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар