В този час

В този час на денонощието той и липсваше най-много.

Сега тя излезе сама навън, за да вдиша прохладния утринен въздух, наситен с цъфтежа на пролетни треви.

Разноцветните нюанси на небето пробудиха въображението и, и тя се усмихна, сякаш малко дете пред купа пълна с шарени бонбони.
Изведнъж я побиха тръпки. Затвори очи, а в съзнанието и, като на кинолента се превъртяха всички кадри от онези моменти, които тя така старателно пазеше в душата си...
Нямаше нужда от друго.
Вятърът носеше очакване...