Ретроспекция

Така и не се научих да не мисля в минало време.
Зад себе си оставих твърде много.
(В шепите му изсипах всичката си нежност.
Цялата се раздадох и останах без дъх.)
Избирателната пропускливост на клетките ми не допуска промяна.
Тежи непосилно много.
И със себе си носи тръпчиво усещане.
Адаптация.
И примирение.
Сега бързам да живея.
Да създавам.
Да обичам.
Да се случва всичко предопределено.
Да се обърна назад
и да усетя уханието на влюбеност по кожата си.
Осъзнатост му липсва на настоящето,
когато ирисите ми са с цвят на спомени.