петък, 27 януари 2012 г.

Когато се разминаваме


Той не вярва в брака.
Аз вярвам, че в бяла рокля ще бъда като принцеса.
Той умее без думи да ми каже всичко.
Аз се оплитам в безкрайни изречения.
Той стъпва на пръсти по тънкото на желанията ми.
Аз губя равновесие по хлъзгавата повърхност на чувствата.
Той не знае, че когато се разминаваме времето спира.
Аз спирам, винаги когато знам, че ще се разминем.
(Животът заплита посоките.)
Обещах му да го чакам, докато повярва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар