Животът ме опитоми

Срещна ме, когато мислех, че нямам нужда от никой.
В капана на съмненията се бях хванала здраво.
Стисках зъби, ближех раните си. Звук не издадох.
От глутницата нужда не съм имала никога.
Да бъда вълк единак е в кръвта ми.
Тогава той се доближи до мен,
нежно ме погали и ме погледна право в очите.
Остро.
Безстрашен беше, да му се не види.
Изсъсках злобно в лицето му:
‘Махай се! Не те искам!’
Той само се усмихна и ме взе в ръцете си.
Обеща ми по- добро от това, което имах.
В замяна на свободата ми.
Бързо свикваш, когато получаваш наготово.
По- лесно е. И по- удобно.
С по- малко усилие, повече плячка.
Но без устрем и без тръпка спира кръвообращението ми.
Той така и не разбра това.
Животът ме опитоми.
Но да притъпи инстинктите ми и да убие дивото в мен, не успя.
Пазя вълчата си кожа, добре сгъната, прибрана в прекрасен махагонов сандък.
А върху тази, която сега нося, татуирах: ‘Born to be wild!’
Без свян.
Изплюх се върху принципите му.
Той знае, че няма да остана още дълго.