‘Колко си наивна.’- ми каза. - ‘Стоиш и чакаш,
с треперещи пръсти,
прехапала устни,
на прага застанала.
Посрещаш ли? Изпращаш ли?
Трябва да знаеш, че каквото и усещане да носиш в себе си, е все едно.
Той няма да се върне!’
‘Не ти вярвам!’- изкрещях, колкото ми глас държи
и извадих от джоба си малка, намачкана кърпичка,
за да избърша стичащите се по бузите ми сълзи.
След което преглътнах с усилие болката заседнала в гърлото
и му обърнах гръб.
Страхът не заслужава внимание!- си помислих.- Твърде често говори измислици.
Страхът - казват, че е от нейзвестното, а си мисля, че е точно от онова, което познаваме, което знаем и чувстваме сега.
ОтговорИзтриване..Но той се маскира толкова добре, и деформира по такъв начин същността на нещата, че понякога наистина не успяваме да го познаем. И правим недопустими грешки. От страх.
ОтговорИзтриване