Имаше безброй звезди по нощното небе,
които обещаваха случване.
За някои оставяха под елхата добре опаковано щастие-
вързано с красива златно извезана панделка.
За други преобръщаха пространството,
за да се пресекат пътищата на вечно разминаващите се.
На трети пращаха смътно усещане в съзнанието
за нещо предишно. Оставено недовършено.
(Плюс необходимата доза смелост за доизживяването му.)
За мен бяха приготвили обич.
Взаимна.
Всепоглъщаща.
Отлежала.
И разумна.
Обич към всичко.
Към живота. Към себе си. Към другите.
Обич във всичките и видове и форми.
Такава, която попива във въздуха и разтуптява сърцата,
за да не забравяме,
че живеем само и единствено,
когато обичаме.
Честита Коледа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар