Сутрин става рано. Пие чай от горски плодове и лайка.
Отваря широко прозорците, за да посрещне утрото. В малката градинка пред къщата грижливо полива цветята, измита алеята покрай кладенчето и простира чаршафите на точки. Връзва встрани карираните перденца, а здравецът нареден по перваза кима одобрително. Още от вечерта знае, какво ще къкри върху огъня днес.
Ухае на захар. Познато. Уютно. Вари сладко от круши. Изсипва го в малки бурканчета, надписва етикета и поставя върху капачката конопена връвчица. Подрежда ги на рафтчетата в избата.
За зимата. За закуска. Пръстите ще си оближеш...
Шие гоблени. Цветни, усукани.
Приказки оживяват в ръцете и.
Заразява с емоция, подарява любов. В очите и слънцето спи.
Следобед пече сладки. С мед и канела, и орехче.
Чака ме. Всеки ден. Преди залез.
При нея оставих сърцето си...
Моята Вечна Вълшебница. Моят Дом. Моята Истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар