В черешовите клони пърхат пеперуди.
Напомнят ми за теб. За мен. За другите..
Които без мен , и без теб , и без думите... не биха били същите...
..Които пресичаха всички пътеки, в пунктира на мислите, в разкъсани разстояния.
В цветен прашец полепнал по пръстите..в безумни копнежи.. в химерни послания, в безкрайност и в близост..и тук.. и навсякъде..
Заради спомена. Минало- съхранено.
Не заради всичко. Не заради друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар