Ако затворя очите си, ще нарисуваш ли зад клепачите ми очакване?
Ще вдъхнеш ли живот на сетивата ми?
Като художник нарисувай ми безкрая...
Себеусещането е необходимост.
Смисълът е относително понятие.
Да чувствам искам. Да ме има.
Ако протегна ръка към теб, ще вплетеш ли пръсти в моите?
Ще чакаш ли да отворя сърцето си,
да затворя мислите си, и да избягам от тук, към теб?
Последно!.. Още малко.. Тук. И там.
В ъгълчето на усмивката ми, в миглите,
в кестенявото на косите ми, в душата.
Зад образа...
Направи ме истинска, в цветове, в музика, в стихове...
До теб да бъда искам. Да те има.
Ако отворя очите си, ще загубя ли представа за времето?
За пространството?
Вероятно ще успееш да ме сътвориш, докато живея в съзнанието ти.
Вероятно ще се влюбя лудо в живота. Той в мен също.
Ако послушаш интуицията си. И не загубиш вдъхновение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар