Ти, който разруши стените на моята крепост..
Ти, който премина по изгнилите въжени мостове и прекрачи отвъд границата на въображението..
Дойде при мен задъхан от битки,
излъган от вещици, с броня понесла най- страшните удари.
Ти, който открадна аленото ми наметало, отвърза еднорога и пусна на свобода всичките ми страхове..
Остани при мен..
За миг постой, когато сънят уморено пристъпи прага на моите мисли.
Ще бъда тук.. Ако поискаш да ме имаш..
Приказна покана... като мигът на сън, дошъл с шепотите звездни на нощта.
ОтговорИзтриване