99 нощи

Шест без три,

заледени прозорци.

Ти ли беше този от вчера?

Помня само набързо отворени

две врати,

чаши вино

и свещи.

Овехтели май бяха завесите?

И часовникът счупен и грозен.

Ти ли беше повече себе си?

Или аз те надминах по воля?

Не разбрах, обеща ли ми сбъдване?

Или стисна душата ми в длани?

Начерта ли ми пътя за връщане?

Или шепнеше кротко в съня ми,

че до изгрев,

остават най- смелите?

Ти си този...

Безстрашен и мъдър.

Твой е конят, отвън на алеята.

Твой е мечът, доспехите, бронята

и сърцето с туптежи отмерени.

С теб нахлу безнадеждно объркване!

Не успях даже миг да запазя...

Помня всичките нощи, от първата.

Отброих точно сто.

Минус тази.