Ще
бъде ли късно за обич,
когато
не мога до теб да достигна? А искам...
Когато
загубила разум ще поливам цикламите с вино.
Ще
разменям на всичко познато местата.
И
танцуваща боса в овехтялата рокля ще моля за време...
За
миг още. За въздух.
За
помощ със зов ще остана,
когато
треперят ръцете, неспособни да те прегръщат.
И
думите бягат,
и
мъка разяжда крехкото минало.
Но
загубили цвят ще ухаят косите на спомени.
А
очите ще помнят. Ще помнят...
И
ще блъска сърцето отвътре.
Все
за теб.
До
последно.
...Че
не би могъл да те замести никой, зная...
прекрасна.:)
ОтговорИзтриване