Никой

Ще бъде ли късно за обич,

когато не мога до теб да достигна? А искам...

Когато загубила разум ще поливам цикламите с вино.

Ще разменям на всичко познато местата.

И танцуваща боса в овехтялата рокля ще моля за време...

За миг още. За въздух.

За помощ със зов ще остана,

когато треперят ръцете, неспособни да те прегръщат.

И думите бягат,

и мъка разяжда крехкото минало.

Но загубили цвят ще ухаят косите на спомени.

А очите ще помнят. Ще помнят...

И ще блъска сърцето отвътре.

Все за теб.

До последно.

...Че не би могъл да те замести никой, зная...