Когато умират пеперудите

Има сутрини, в които пробуждането е трудно.

Сякаш след онези нощи, неспокойните,

когато не помниш кошмарите,

но в ръцете си здраво си стиснал на последния края,

с едничката надежда да изгори по изгрев.

Тогава въздухът лепне и дразни,

не достига...

Таванът е нисък,

мислите разпилени.

За лабиринти- приказки много,

но едва се ориентирам.

Има сутрини, в които пробуждането убива.

Преглъщам горчилка с пресъхнали устни.

И чакам, задъхано.

Тогава в стомаха умират пеперуди

и преставам да вярвам.

Научи ме да се събуждам.

Научи ме да дишам.