Все тая

Мислих, колко време загубих в отричане.

Че не са се случили напразно срещите.

И закъсняла пролет не е имало.

Не са цъфтели люляци за друга някоя.

И дъждовете мокро по клепачите не са оставяли.

Не съм треперила от страх, и студ отляво нямало е.

Била съм луда, и жадна, и гладна, и болна.

За любовта ти.

Чух ги да казват, че съм се примирила.

Не го умея.

Просто тихо се наслаждавам на живота.

С теб.

Без теб.

Все тая.

Страхувам се само, че ще започна да те забравям.

А ти дори няма да се опиташ да ме спреш.