Дните, в които...

От улицата долавях живота.

Смесваха се хиляди шумове,

отекваха гласове,

преливаше от вълнение времето.

Мелодия от някога напомняше безгрижие.

Неуморно свистеше вятърът и

разнасяше аромат на гофрети.

Изостряха се сетивата.

Лицата- непознати,

идваха и си отиваха.

Умът витаеше над случващото се.

( Дните в които съм няма,

са дните, в които те няма...)

Не пускай ръката ми