Едва доловимо

Тя каза, че иска всичко за себе си.

Утоляваше жаждата си със сладко питие,

две бучки лед и неговото присъствие.

Едва доловимо скърцаше иглата на грамофона.

Разказваше му за дъждовните нощи в Париж,

танците до зазоряване

и закуската по обед.

След което кокетно прокарваше пръсти през косата си

и простенваше,

сякаш крайно отегчена от липсата му на внимание.

Тя каза, че иска Него за себе си.

Той не слушаше.