Зад ъгъла

В магазина се разнасяше миризма на старо, на изхабено, използвано и забравено.

Изхвърлено и намерено от вълшебник.

Събираше вехтории. Подреждаше ги една до друга, върху друга, зад друга, слагаше етикети и чакаше.

Подпираше с длан брадичката си и се взираше замислено през малкия прозорец. На ден по улицата минаваха средно по 27 човека.

Беше закътана и криволичеща, малко хора знаеха за нея. Забързани нанякъде те рядко забелязваха образа зад стъклото.

Той не се стараеше да привлече вниманието им. Чувстваше се удобно наблюдавайки отвътре. Знаеше, че когато човек има нужда от нещо, ще го потърси, ще го открие. Всичко в живота имаше своето място.

Тя влизаше в магазина просто от любопитство. Харесваше и да обикаля тесните пространства между всички тези вещи. Миризмата не и пречеше. Напротив. Напомняше и. Пренасяше я някъде назад във времето, когато беше съвсем малка или когато все още я е нямало, защото за уханията от миналото- преди нея, беше чела много. Въображение беше думата, която я описваше напълно.

Обичаше да си представя, как са изглеждали всички тези неща някога. Кой ги е използвал, на кого са носили радост, защо са тук сега?

Той винаги я оставяше да стои в магазина, колкото на нея и се иска. Разбираха се без думи. Сякаш бяха свързани с невидима нишка. И двамата го знаеха.

Днес, още от сутринта я беше обзело някакво нетърпение. Влезе запъхтяна през отдавна износената, дървена врата и заоглежда предметите с интерес. Тихичко говореше нещо на себе си, когато погледът и спря на една прекрасна, камъшитена кошница. Беше огромна, малко олющена, избелял беше цветът и лакът- паднал, но имаше нещо в нея, нещо което тя от пръв поглед видя.

Щеше да я почисти, да я боядиса в бяло, да ушие покривка от ситно зелено каре, да върже панделка и да нереди всичките си книги вътре. Или не. Щеше да я напълни с ябълки или кестени, или сухи цветя от градината. А може би малкото оранжево коте щеше да се намести там преди всичко друго. За нея нямаше значение. Важното беше, че щеше да вдъхне нов живот на стара вещ, нов смисъл и предназначение. И щеше да го направи с истинско удоволствие.

Излезе от магазина  и удовлетворена закрачи надолу по улицата.

Той я проследи с поглед, докато не се скри зад ъгъла.

Знаеше, че тя ще дойде днес. Знаеше какво и трябва, къде да го постави и кога тя ще го забележи. Знаеше какво ще отвърже мислите й. Какво ще разбунтува страстите й. И какво ще я усмихне.

Той винаги знаеше всичко.

Беше вълшебник.