Тя
беше твърде горда, за да признае пред себе си, колко самотна се чувства понякога. Уверена беше, че до останалите не ще достигне истината, докато все още
умееше да се усмихва по онзи очарователен начин.
Звънливият
й глас не трепваше, дори когато отвътре страстите й бушуваха с всички сили.
Знаеше,
че времето ще заличи болката толкова добре, колкото знаеше, че когато това стане,
нищо вече няма да има значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар