Стъпки

В тихото на мислите ми отекват нечий стъпки.

Отдалечаващи се.

Студени.

Неговите.

Някога топли и близки.

Дълго чакани.

Нетърпеливи да прекрачат моя праг.

Сега чужди.

Престъпно тихи.

Побрали себе си в отвора на ключалката ми.

Оставили недоизказани причините.

След тях...

Безгласно пожелах „Попътен вятър...“,

изметох прашното

и заключих.