На какво ухаят усмивките?

Малката фея изтръска капките от крилцата си
и се загърна с листенце.
Макар и кратък, топлият дъжд и се отрази добре.
Облече любимата си рокля на лилави точки,
завъртя се три пъти в кръг и погали нежно калинката кацнала върху
прекрасния люляков храст.
След което впери любопитно очички нагоре и с тънко гласче се обърна към Слънцето:
-На какво ухаят усмивките?- попита тя.
-Хм, ами...(Слънцето винаги се забавяше с отговорите си)...да,
на сок от боровинки, пролетни вечери и споделено щастие!- отговори мъдро то.
‚Аха...‘ –тихичко прошепна, сякаш на себе си феята и вежливо благодари на своя приятел.
Знаеше, че той никога не греши,
затова записа в дневника си слънчевите думи
и се усмихна.
Денят обещаваше вълшебство.