Да говоря за любов не искам.
Това, което искам, е да я чувствам в себе си
и навсякъде около мен. И не единствено днес
(защото някога, някой е решил така),
а всеки ден.
Всеки един ден моето сърце е отворено за обич.
А днес от трепет и емоция, дори пее от щастие,
(отваря всички прозорци и крещи, колкото му глас държи), че Всъщност Всичко е Любов.
Независимо, колко бързо бягаме,
колко умело сме притъпили сетивата си,
и колко цинични можем да бъдем в отрицанието си.
По един или друг начин.
Днес или утре.
Любовта стига до нас.
Аз вярвам.
И празнувам...,
Заради пъстрото в очите му.
Заради сладкото в тортата от еклери.
Заради топлината разляла се по тялото.
И очакването в ъгълчето на усмивките.
Заради попилата във въздуха споделеност.
И заради Вълшебницата и прекрасното име, което носи.
Нека се обичаме. Повече.
(Има смисъл).
Няма коментари:
Публикуване на коментар