Аз силно те поисках

Не те измислих аз.
Небето беше.
В душата ти изсипа топлина,
в очите ти засветиха сапфири,
сърцето ти превърна се в това,
което молих всяка нощ звездите
да пратят в изморения ми свят.
И ти дойде.
Мечтан от дълго време,
по стъпките в мъглата те познах.
По тихата мелодия в гласа ти,
по устните, по дланите,
по тях
чертаех приказна безкрайност
и сгушена в прегръдките ти спях.
Не те измислих аз.
Небето беше.
Аз силно те поисках
и не спрях
да чувам в твоя смях камбани.
Аз с всяко твое вдишване живях.