Всеки път като първия

Срещите с него болят.
Следва дълго безсъние,
треперещи пръсти,
обещания,
погледи,
сълзи
и все нещо недоизказано остава.
Той винаги е там.
Аз идвам и си отивам.
После отново очакване.
‚Ти помниш ли?...‘- казва.
И си тръгва от мен.
Всеки път за последно.
Но се връща.
Аз съм тук и усещам,
колко обич ни свързва.
Колко нощи и дни.
Колко спомени.
Колко сънища.
Колко думи.
Колко смисъл в мълчание вграждаме.
На инат се сбогуваме.
Но се търсим.
И се искаме.
Всеки път като първия.
Всеки път като влюбени.