Той ме научи да се събуждам благодарна.
Заради това което съм (и заради утрото и отражението на блясъка му в очите ми).
Научи ме да вярвам в себе си.
Но най-вече да вярвам в доброто у другите.
Научи ме да бъда щедра,
да споделям- независимо колко и какво притежавам.
Научи ме да се смея. Заразително и непресторено. На всичко.
Научи ме да не се сърдя, защото времето е скъпоценност,
а спокойствието на душата- жизнено необходимо.
Научи ме да казвам истината,
дори когато носи тежък товар и е трудна за понасяне.
Научи ме да бъда мъдра. Без излишности. Без клишета.
Научи ме, че всеки ден има стойност, когато си заобиколен от любими хора.
Научи ме да се радвам на онези малки неща, които често пропусках.
Да не съжалявам, защото всичко е поправимо,
и едно ‘Извинявай’ винаги оправя нещата.
Научи ме да не се страхувам, защото живота е интересен,
а грешките не са нищо повече от неуспешни опити.
Научи ме да не лъжа в преценката си и да се доверявам на интуицията си.
Научи ме как да запазя живо детето в себе си,
когато всички около мен бързаха да пораснат.
Научи ме да уважавам човешкия свят,
без да изпитвам желание да бъда част от него.
Научи ме да не осъзнавам, колко жестоки могат да бъдат хората,
да игнорирам болката,
и да преживявам всяко падение като възраждане.
Научи ме да прощавам.
Научи ме, че еднообразието в ежедневието може да бъде прекрасно
(независимо, колко смазващо е понякога).
Научи ме на смирение
и състрадание към чуждото нещастие.
Научи ме да бъда вярна на принципите си и последователна в действията си.
Научи ме да следвам сърцето си.
И да обичам. Силно. Дълбоко. С цялото си същество.
Защото си струва, и няма нищо по- важно от любовта.
…
Научи ме на всичко онова, което е той самия.
Но най- вече ме научи да бъда щастлива,
заради това, че Точно Той е част от моя живот…
И съм благодарна.
На М.
