Неизмечтано

Минаваше полунощ, когато всичките и мисли се скупчиха в най- закътаното ъгълче на съзнанието и.

Бягаха. Тя винаги ги хващаше.

Разглеждаше ги, отделяше ги една от друга и внимателно ги поставяше на подходящото за тях място.

Рисуваше въображаеми прегради с различни, семпли наименования: 'Другаде някъде', 'За Него', 'Тук някъде', и още няколко на които всеки път сменяше името.

Сега обаче, озадачена, тя прехвърляше всяка една мисъл в 'Неизмечтано'.

Заслуша се в посланието, което носеха...

Прочете ги.

Мечтаеше за дълга разходка по горска пътека.

Мечтаеше за три саксии с грамофончета на терасата.

Мечтаеше за дълъг следобеден сън, последван от тиха вечеря на свещи.

Мечтаеше за огромен пъзел с картинка на замък.

Мечтаеше за бележка залепена на огледалото с надпис: 'Каня те на среща. В сладкарница...'

Мечтаеше да докосне онзи приказен коминочистач, който понякога срещаше на улицата.

Мечтаеше за екзотиката на Казабланка, за бяла памучна рокля с рязана дантела и голяма сламена шапка.

Мечтаеше да ходи боса, да говори по-малко и да слуша повече.

Мечтаеше да пее пред всичките си приятели, да гледат заедно филми и да разглеждат стари снимки.

Мечтаеше да напише книга.

Мечтаеше Той да я прочете...

Изведнъж се стресна.

'Тази последната мисъл е за друга графа', каза полугласно. Но в мига, в който посегна да я хване, тя ловко се изплъзна.

Той беше навсякъде. Оставяше следи във всяка една от мечтите и.

Не успяваше да го отдели. Никога.

Него. Този, който идваше и си отиваше.

Дръзкият и страхливият.

Истинският и този от сънищата.

Неизмечтаният.

Остави го, както правеше винаги. Докато той сам не пожелае да си тръгне.

Затвори очи и продължи да нарежда мисли. Продължи да мечтае.

Заспа едва призори, когато слънцето сънено протягаше длани, за да прегърне Света.