И е късно понякога

Закъснях.

Времето ме влудява. Изплъзва се между пръстите ми като пясък.

Не нося часовник. А по слънцето трудно се ориентирам.

Префучах през себе си, сърцето ми забави ритъм и загубих листа, на който бях записала всичко, което исках да знаеш.

Сега онемяла, говоря с душата си.

Закъснях да ти кажа, че сгреших.

Закъснях да ти кажа, че искам да избереш мен,

 че искам да останеш.

Закъснях да ти кажа, че ще заключа всичките си предразсъдъци

 и ще преобразувам страховете си в свобода.

Закъснях да ти кажа, че чувствам...

Че аз съм тази, която търсиш...

Сега всичко е различно. Хората се променят. Живота ги притиска. Моделира ги по удобен за него начин. Примамва ги умело, за да се хванат в капана му. Стават негови пленници и губят идентичност. По своя воля.

-Обеща, че един ден ще се срещнем! Разговаряй с мен...Умолявам те...

-Не искай...Нямам право на това. Съжалявам...

Закъснях да ти кажа, че ще те чакам...

Времето ме измами.