Понякога оставам сама с часове.
Имам нужда. Обичам да бъда със себе си.
Има толкова много неща за които да мисля, да си задавам въпроси, да търся отговорите им. Има въпроси обаче, чийто отговори не успявам да открия.
Например, защо хората се разминават в живота?
В приказките не е така...
Всеки път, когато се прибирахме в кулата на хълма Лилавата Фея ми казваше:
‘Колко би било хубаво, ако някой ден Принцът ме чака в дървената беседка! Само мен! Да ми каже,че само заради мен е дошъл! Или дори да не казва нищо- аз ще знам, че е така!...’
Аз се усмихвах и отговарях:
‘Ще видиш, един ден той ще бъде там. И ще те чака. Само не спирай да вярваш!’
Той не се появи никога.
Не знам, защото се страхуваше или защото не намираше време.
А може би е идвал, когато сме спeли?
Те принцовете са малко странни по природа. Никога не знаеш, какво точно искат да направят.
Лилавата Фея вече не живее в кулата, а Принцът се върна на неговата планета- да се занимава с шоубизнес зад кадър.
Може би ще се срещнат някой ден...
Не в друг живот и когато са котки!
А тук в този. Защото има още много до края...
Аз вярвам.
А може би и сега сме котки, които сънуват, че изживяват времето си като хора... но все някога ще се събудят, за да бъдат там - на своята малка планета, където залезите са на една крачка от изгревите, обливащи с лъчите си една единствена роза... и един самотен, но разбрал себе си Малък принц!
ОтговорИзтриванеДобре дошъл Страннико! :))
ОтговорИзтриванеТъжното в случая е,че принцовете винаги, рано или късно се връщат на своята малка планета.Сами...
"- Къде са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен...
ОтговорИзтриване- Човек е самотен и сред хората - отговори змията." /Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц"/
Да си имаш своята малка планета е неизменно да си обречен на самота...