Отвътре

-Трепериш...

-От студ е.

-Не е. И го знаеш...

Замлъкнах. Още повече отпреди.

Тази свръхчувствителност наранява.

Другите често. Мен винаги.

Разрушава ме. Бута стени. Разплита мостове...

Удави ме в сълзи, преди да ме научи как се плува.

Не успявам да преодолея себе си. Никога.

Да живеем в хармония с нея- не можем.

А е част от мен. И от нея- аз също.

-Познавам те. Тази маска фалшива...

Свалих я .

И всички морета преляха в очите ми...