Измислици

Отварям голямата книга с рецептите.

Вадя всички продукти от шкафа. Слагам престилката- онази с апликацията на горски плодове с магданоз в купа.

Пускам музика. Класика. За да предам драматичност на ситуацията.

Няма да готвя. Знаеш, че не обичам. И че не мога.

Отвара ще правя, за да излекувам сърцето ти...

Ще сложа всички любовни писма, на ситно нарязани.

Моите крясъци с твоето мълчание- смесени.

Малко от трепета в миналото и от скуката днес.

От празните погледи и горчивите думи по две.

Сълзите ми са кисели- вкусно ще стане...

А твоите обещания- сладки са.

От ванилията кихам.

Не ме лъжи, че си щастлив. Отдавна спрях да те слушам.

Ти мен също...

До дъно ще пиеш.

Ще съедини всички парченца на разбитото ти сърце.

А докато си събирам багажа, и ти с поглед ме следваш...

И си мил, и говориш от обич.

Объркваш ме.

Изглежда вкусна тази отвара...  И залепва сърца казваш...

Трудно затварям вратите след себе си.

Ще остана за по чашка.