Поле от макове

Присъни ми се маково поле.

Отвъд безкрая му затихваха вулкани.

За полет бях разперила криле.

Остатъци от вяра стисках в дланите.

Попиваха в очите ми сълзи,

отекваха в съзнанието думи,

крещях без глас на себе си: „Лети!“

Любов отвързвах в пристъп на безумие...

Да не тежи на плещите ми цялата вина.

Да няма в тази битка победители.

Да няма губещи, омраза или гняв.

Сърцето да запомни само истината.

( Но не. Когато писано е друго.

Без мен да бъдеш, аз без теб? Не може.

Светът ще затаи за миг дъха си,

ще чуеш мислите ми и ще ме догониш. )

Звезди да падат в тъмното след мене,

да се завихрят всичките стихии

аз знам, че зад поле от макове,

отвъд безкрая му ще ме откриеш.