За тебе мислих

Тихо почука на вратата. Никой не отвори.

Пъхна под постелката на прага малка бележка.

За тебе мислих, за присъствието ти. За игривото в очите.

И думите, подхвърлени ей така. Недомислени.

За духа ти, за настроението и цветните дрехи.

За шегите и драмите ти.

За шумния смях и негласната близост.

За тебе мислих.

Отвори ми.